* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Та чуло ли се й, видяло -
мома войвода да бъде,
че като мома Бояна,
девйът е годин ходила
със млади момци юнаци
из тай Стара планина,
и на десета са й сгодила
за Мирчо млада войвода.
Голям и придан дадоха -
дор девет върви с алтъни
и десета ситен маргарит.
Мирчо Бояни направи
една ми хурка сребърна
със това златно вретено,
на висок чардак да стои,
бяла коприна да преде.
Мирчо в гората отиде,
отбор юнаци да сбира.
Там са го турци хванали,
не са го били, карали,
отзад му ръце вързали,
на крака тежки букаги.
Карат го да го продават
на тази хладна механа.
Среща ми иде търговче,
търговче, младо бакалче,
Мирчо търговче думаше:
- Търговче, младо бакалче,
право ю дума да идеш
и на Бояна да кажеш:
- Бояно, булка хубава,
ти седиш, мари, на чардак,
та предеш бяла коприна,
Мирчо го турци хванаха,
не са го били, карали.
Кат чу Бояна тез думи,
хвърлила хурка сребърна
и това златно вретено;
турски си дрехи облече,
прикачи пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
па се на конче покачи,
па се на турчин престори,
па ми в механа отиде.
Дало е пари, наддало,
та си млад Мирчо откупи,
па го покара, закара,
извън го село изкара,
па си на Мирчо думаше:
- Напреде, Мирчо, да вървиш,
назаде да не поглеждаш!
Вървяли, що са вървяли,
тя си на Мирчо думаше:
- Мирчо льо, младо юначе,
имаш ли булче, Мирчо льо,
за тебе, Мирчо, да жали?
Яко го видиш, Мирчо льо,
ще ли го, Мирчо, познаеш?
Я се назаде обърни!
Кога се Мирчо обърна,
че що да види млад Мирчо -
негово либе Бояна
в турски са дрехи юблекла,
та си млад Мирчо откупи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020