* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Била Гроздена войвода
на седемдесет хайдуци
на седемдесет и седем.
Дури ги Грозда поводи
баре ги Грозда похрани
Граовски бели погачи
Полянски жълти баници
Игрилска бела ракия
Пиротско вино цървено
Витошки млади овнове
Витошки млади агнета.
Та па си дома отиде
отпрати брата Дамяна
отпрати да е войвода.
Води ги Дамян, води ги,
води ги до три години.
Дружина се додумуя
Дамяна да си погуба.
Дамян си хабер отпратил
да дойде мома Гроздена,
она си хабер отпрати:
"Не можем, брате Дамяне,
тежка ми къща на глава,
мъжко ми дете на ръце!"
Они ю хабер пратиа:
"Ка може она да дойде.
Ако ли нече да дойде
на добро да се не нада
ние че я погубим.
Каменна къща да прави
с олово да я покрие,
железни врати да тура
витец ключове да тура."
Па си дочула Гроздена
та си на свекър говори:
- Свекре ле, тато хубави,
да пущиш деверо Илия,
че идем тате на госкье -
църна е чума добила
що е ударила умрело.
що е лежало остало.
Че идем тате да видим
има ли негде от рода
да пущиш девер Илия
да ме през поле преведе
през гора сама че идем.
Това се свекър не сети,
та пущи девер Илия,
та я през поле преведе,
воз гора сама отишла.
Ка я созрели хайдуци -
на ръце са я чекали,
мъжко й дете вземали,
они са дете гледали,
они са дете чували.
Дори ги Гроздена измами,
дори ги Гроздена погуби.
Па стана у дома оиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020