* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Събира Иван дружина,
та че ги Иван поведе
у тая гора зелена.
Цяло са лято ходили
гладни и жадни из гора,
нищо доба не добили,
нито глава загубили.
Ивановите другари,
те на Ивана думаха:
- Иване, наша войводо,
цялото лято ходихме
гладни и жадни из гора,
нищо доба не добихме,
нито глава загубихме.
На нишан ще те сложиме,
с куршум ще те удариме.
Иван дружина думаше:
- Дружина, вярна, сговорна,
толкоз сте ме чакали,
още ме малко чакайте,
аз имам сестра Богданка,
да ида да я повикам,
на нас войвода да стане
три деня и три вечера.
Стана Иван, отиде
у Богданкини на гости.
Чудила се е Богданка,
що на Ивана да сготви,
да сготви, да го нагости.
Иван Богданки думаше:
- Сестро ле, сестро Богданке,
аз не съм дошъл за гозба,
аз съм дошъл за молба.
Да дойдеш, сестро, да дойдеш,
на нас войвода да станеш
три деня и три вечера.
Богданка дума Иване:
- Брате ле, брате Иване,
не смея, брате, да дойда,
не съм си мома лефтера,
ам съм си млада невяста -
мъжко ми дете на ръце,
другото лежи на сърце.
Иван Богданки думаше:
- Ще дойдеш, сестро, ще дойдеш,
че нашта вярна дружина
на нишан кье ме турят,
с куршум кье ме ударят.
Стана Богданка, отиде,
опаса чифте пищови,
че сложи пушка на рамо
и взема сабя у ръце,
та у гората отиде
и на дружина продума:
- Дружина, вярна, сговорна,
закривайте се, дружина,
кой зад шумка, кой зад вумка,
че ще Камбера да мине,
Камбера, бяла кадъна,
със три кочии алтъни,
със седем братя помака
и със седемдесет юнака.
Че е Камбера минала,
всички Богданка кайдиса,
остана само Камбера.
Богданка дума Камбера:
- Камберо, бяло кадъно,
разкопчи гердан от шия,
шията да ти порежа,
герданът да ти изема.
Камбера дума Богданки:
- Мари, хо Богданке,
нали те знам ази коя си,
коя си и коя не си.
Га беше у нас коричка,
коричка и ялъничка.
Тогаз я Богданка кайдиса
и си дружина говори:
- Вземай, дружино, що можеш,
що можеш, мен поминувай.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020