* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, сестро по-малка,
я хвърляй дрехи сърмени,
обличай дрехи юнашки,
че ще идем, да идем,
на Рила Стара планина,
на хайдушкото сберило.
Дето хазната минава,
хазната цариградската,
хазната Дренополската!
Диляна дума Стефане:
- Байно ле, бате Стефане,
ази съм жена женена
как ще дрехите да хвърля,
че ще да ида, да ида,
на Рила Стара планина,
на хайдушкото сбирило,
дето хазната минава,
хазната, Цариградската?
Пак се е Стефан помолил,
пак го Диляна не слуша,
па на бате си думаше:
- Бре, мълчи, братко, не думай,
ази съм жена женена
и съм на осем месеца
а в деветия влизвам,
не мога братко да дойда!
Третий път й се помоли,
че го Диляна послуша,
съблече дрехи сърмени,
облече дрехи юнашки
накриви калпак каферджик
навила й бели навуща,
навърза черни върви,
че отидоха на Рила,
на Рила Стара планина,
на хайдушкото сбирило,
дето хазната минава.
Кат са Диляна разгледа,
надоле още нагоре,
отдолу идат хайдути,
право при нея уфтиват.
Кат се надесно завъртя
де се налево обърне -
що ми остана, остана,
едно ми малко татарче.
Татарче й се молеше:
- Како ма, како, Диляно,
не ми главата одризай,
че съм едничък на мама.
Тя му главата отряза
мъжка й се рожба родила,
родила и го кръстила,
Николчо име голямо!
Диляна братьо думаше:
- Байне ле, бате Стефане,
на мене дайте два дяла
че ми и детето помага.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020