* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Тръгнал ми беше Никола
по Стара Рила планина,
по хайдушката равнина,
голям хайдутлук да прави.
Мама Никола думаше:
- Слушай ме, да ти обадя,
макар да ти съм мащеха,
остай се, мама, остай се,
от този пустий хайутлук -
ще те хайдути зачуят,
ще те хайдути уловят,
ще те хайдути обесят!...
Никола мама не слуша,
поизбра Никола, поизбра
седемдесет и седем юнаци,
че ги поведе Никола
към Рила Стара планина,
към хайдушката равнина.
Малко ги нещо разхожда,
тъкмо ми девет години,
че го хайдути хванаха,
черни му върви развиха
под туй ми дърво буково;
с остри го ножове бодяха...
Никола жално викаше:
- Божне ле, милий на света,
че тъй ли нямам никого,
ни братец, Боже, ни сестра,
на мене помощ да дойде,
от хайдути да ме отърве!
Де го й зачула сестра му,
сестра му беше Маринка,
тя беше людска измекярка.
Чуди се и тя, мая се,
тя има свекър, свекърва,
как да ги сварди и приспи.
Тя е вечеря сложила,
вдигнала и ми й помела,
постлала и подложила
на свекър и на свекърва.
Вардила, та ги й извардила,
сладък ги й сънчец приспала.
Съблече дрехи премени,
облече руба юнашка,
припаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
приплещи пушка бойлия,
наложи калпак бошнашки,
тръгна Маринка, че тръгна...
Като во гора увлезе,
от бука листи откъсна,
че си хайдушки засвири:
- Байно ле, бачо Никола,
де да си, байно, обади се,
да дойда, да те отърва!
Никола се от бука обади:
- Тук съм бе, сестро, защо съм?
Като Маринка пристигна,
извади сабя френгия.
Като й хайдути погнала
из тази гора зелена,
че ми хайдути разпиля,
че се назад върнала
при бай Никола отиде,
черни му върви отвърза,
и на байна си продума:
- Байне ле, бате Никола,
не е хайдутлук за тебе!
Я си юнаци събирай,
аз да ги малко разходя
из тази гора зелена,
по хайдушката равнина.
Кат' се Маринка биела
със тези пусти хайдути,
тя била тежка, непразна.
Клето я сърце заболя,
мъжко си й дете добила,
та го й за крачец хванала,
че го й в трънито хвърлила,
пак си хайдути разпиля...
Кат' си юнаци събрала,
че ги Маринка поведе
из тази гора зелена.
Кат' ги из гората водеше,
отдолу звънче зазвънтя,
царска ми хазна идеше...
Маринка дума юнаци,
думаше и ги редеше -
кой над пътя, и кой покрай пътя,
сама Маринка - кръстопът.
Кат' ги Маринка нареди,
хазната мина, замина,
все се Маринка надява
отде ще пушка да пукне,
хазнатар да си удари,
хазната да си обере.
От нийде пушка не пука,
не може и тя да търпи,
издигна токмак шишане,
петима на кес докара,
пукнала й пушка хайдушка,
и петимата свалила.
И царска хазна обрала,
при бай Никола занесе,
и на байна си продума:
- На ти теб, байно, хазната,
иди си гледай децата -
и тъй се прави хайдутлук!
Маринка в дома отиде
и пак й на ум тя дошло,
дето си й дете добила.
По-скоро в гора отишла,
да не я огадят техните,
и в гора дете намери,
и тя го у тях занесе.
Легна Маринка, та заспа,
сладък я сънчец отнесло,
мъжка си рожба прегърна...
Друг път е рано раняла,
таз сутрин много закъсня.
Сепна се Маринка, събуди,
мъжко се дете сепнало
и на мама си продума:
- Храни ме, мамо, кърми ме,
по-скоро аз да порасна,
аз ще да ида, да отида
на Рила Стара планина,
със вуйча дялба ще деля -
нощешната печалба,
дето я двама обрахме!
Дете е на крак станало,
в гора зелена отишло,
че си вуйча си намери,
царска хазна раздели -
вуйча си дава един дял,
детето взима два дяла,
зарад майка си един дял,
и зарад него един дял...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020