* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Милица двори метеше,
мете Милица и пее.
Милицината свекърва,
Стояновата майчица,
тя на Милица говори:
- Снахо Милице, Милице,
по двори метеш и пееш.
Чула ли си, Милице, разбра ли,
днеска е бяла събота,
утре е млада неделя,
в понеделник от затвор ще изкарат
млад Стоян, млад войвода
и ще го него обесят?
Милица нищо не каза,
хвърлила було булчинско,
облече дрехи юнашки,
запаса колан хайдушки,
нареди патрон, до патрон,
взела сабя френгия
и тая пушка бойлия,
и тия чифте пищови.
В гора Милица отиде,
у тая Стара планина
при Стояновата дружина,
при седемдесет юнаци,
при седемдесет и девет.
Па е дружина повела,
та ги в град Плевен завела.
Паша ги с бинокъл огледа,
бързо войска събира
да си комита посрещнат.
Милица напред вървеше,
Милица чета водеше,
със сабя у ръце хванала.
Като се с турци срещнаха,
на всички глави паднаха,
сал си паша остана.
Милица на паша думаше:
- Я пусни, пусни Стояна,
че ще ти глава вземем!
После пашата вързала
и Стоян от бесилка свалили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020