* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Замръкна Стоян, Стояне,
в зелена гора елхова,
буен си огън наклади,
навуща да си изсуши,
краката да си преобуе.
Отде го хайдути зачуха,
право при него идоха
и си Стояна хванаха.
Опак му ръце вързаха
и му стадото делиха
на седемдесет дяла,
на седемдесет и седем
баша югича уловиха,
жив го на шиш набодоха,
на огъня го печаха.
Югича като блееше,
Стояна сърце късаше.
Стоян войвода думаше:
- Войводо, холан, войводо,
молба ще ти се помоля,
молбата да ми изпълниш:
я ми ръцете отвържи,
а ми краката завържи
и ми дай медни кавали -
с кавал да си посвиря,
на стадо, на прибиране,
на стадо, на разделяне.
Чу го войвода, послуша,
че му ръцете отвърза,
а му краката завърза,
даде му медни кавали.
Стоян със кавал засвири,
кавалът свири-говори:
"Еленке, сестро, Еленке,
дето си, тука да дойдеш,
мен ме хайдути хванаха,
да дойдеш, да ме отървеш!"
Отде го зачу Еленка,
съблече булска премяна,
облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си кончето възседна,
право при Стоян отиде,
че се Еленка завъртя
и си хайдути посече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020