* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Броенки думаше:
- Брояно, сестро Брояно,
хайди със мене да дойдеш,
царска се хазна задало,
много им били парите,
малко им била стражата.
Броянка дума Стояне:
- Не мога, братче, да дойда.
че аз съм жена женена
и се за дете надявам.
Стоян Броенки пак дума:
- Хайди ми, сестро, уйдисай,
много не ще се маями,
я два дни, я два сахатя,
я три дни, я три сахатя.
Че стана юнак Брояна,
съблече дрехи булчешки,
облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че със Стояна тръгнала.
Вървели, що са вървели
и са на пътя излели,
на пътя, на котленския,
и се хазната задала.
Брояна дума Стояне:
- Байне ле, бате Стояне,
отбий се, братче, от пътя,
аз сама ще остана
хазната да си посрещна.
И се хазната приближи,
сама Брояна застана,
извади сабя френгия,
като налево засука,
докато надесно отсуче,
само войводата остана.
Войвода й се молеше:
- Брояно, сестра да ми си,
молба ще ти се помоля,
не ми главата отрязвай,
ясно ми око извади,
лява ми ръка отрежи,
личен по свето да ходя,
да ходя и да разправям,
твоята слава да казвам:
"Хай гиди, юнак Брояна,
нийде я нема по света!"
Стоян от шумата излезе,
та си парите прибрали,
седнали дялба да делят
и детето се родило,
на него дял са отделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020