* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Замръкнал Стоян, Стояне
на високата могила
със сиво стадо безкрайно.
Кога се назад обърна
йо кошари огън гореше.
Около огън седяха
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Печено агне ядяха
червено вино пиеха
и върла бистра ракия.
Като ядяха, пиеха
един си други говорят:
- Когато Стоян пристигне,
ще станем да го уловим.
Черни му върви ще изрежем,
опак му ръце да свържем,
главата да му й отрежем!
Догде си те издумат
Стоян в кошари навлиза.
Всички на крака станали,
че са Стояна хванали.
Черни му върви изрязали,
опак му ръце свързали,
главата ще му да режат.
Стоян се жално помоли:
- Я не ми главата режете,
ощ' тука деца минават
в чарда с майки да изкарват
да ни се плашат децата.
На могила ме занесете
при мойто стадо безкрайно, -
тамо ми глава отрижете!
Нали си всички излъгва
на могила го изнасят.
Стоян се отново помоли:
- Я ми ръката пуснете,
ръката мен десницата,
със свирка да си посвиря,
тогаз ми глава отрежете!
Повторно всички излъгва.
Ах, че му ръка пуснали,
ръката нему десницата.
Стоян със свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Тонке ле, първо венчило,
Тонке ле, баш хиньо,
облечи дрехи хайдушки,
препаши сабя френгия,
възседни конче хранено,
при мене, Тонке, да дойдеш,
от беда да ме отървеш!"
Дорде си Стоян посвирил,
Тонка при него пристига.
Остра си сабя изважда,
дор се наляво завъртя,
дор се надясно обърна,
само ми Стоян остана
с негово стадо безкрайно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020