* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Димитър Радо думаше:
- Радо льо, булка хубава,
много ти здраве донесох
от Ирин-Пирин планина,
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем,
да идеш, Радо, да идеш
да си юнаци наредиш,
да им знамето поемеш.
Рада Димитре думаше:
- Много им здраве занеси,
аз нема да мога д' ида,
аз съм, Димитре, лехуса,
аз имам мъжка рожбица.
Димитър Радо думаше:
- Радо льо, булка хубава,
'ку не щеш, Радо, да идеш,
ти сетне пишман ще станеш!
Че стана Рада, че стана,
донесе вода пряснинка,
мъжка си рожба окъпа,
привлезе горните къще,
разключи пъстри сандъци,
извади дреха юнашка,
съблече дреха лехуска,
облече дреха юнашка,
припаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
припаса тънка паласка,
затъкна чифте пищови,
привлезе тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
че се на конче възметна,
извади сабя френгия,
от конче рожба натъкна.
Мър, че го Рада занесе
на Ирин-Пирин планина
въз седемдесет юнака,
въз седемдесет и седем.
Юнаци наред седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Кат я юнаци видяха,
юнаци на крак станаха.
Рада юнаци думаше:
- Недейте става, юнаци,
ази ви курбан донесох
моята мъжка рожбица.
Юнаци думат: - Радо льо,
Радо льо, булка хубава,
не ти искаме курбани,
най сама тебе искаме -
да ни войската наредиш,
да ни знамето поемеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020