|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Димитър стадо покара
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна.
Майка Димитру думаше:
- Не карай, синко, стадото,
на връх, на Стара планина,
че ще те труци уловят,
стадото ще ти изколят,
а тебе, синко, погубят.
Димитър майка не слуша,
но там го турци хванаха,
назад му ръце вързаха,
вакли му агънца колеха
и на шишове ги печеха.
Димитър турци думаше:
- Ръцете ми отвържете,
а ми краката вържете,
па ми подайте кавала,
да си засвиря, посвиря,
стадото да си събера.
Кавал му свири-говори:
"Къде си, сестро Богданке,
къде си, сестро, да дойдеш,
от турци да ме отървеш,
ча са ме турци хванали
и са ме, сестро, вързали,
по-скоро, сестро, да дойдеш!
Богданка била на преденка,
на преденка във леля си.
Като дочула кавала,
тя брата си разбрала
и на леля си продумва:
- Девет вретена напредох
и десето съм почнала,
та ме главата заболя
и ще си, лельо, отида.
Тя във дома си отишла,
облече дрехи хайдушки,
препаса чифте пищови,
и взема сабя френгия,
яхна си конче хранено
и си в балкана отиде,
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна,
дето бе хванат брата й.
Като си на поляна отиде,
тя турците си съгледа,
че буен огън наклали
и вакъл овен печеха.
Дорде се турци усетят,
тя им главите изреза,
на брат си ръце отвърза
и му потийом продумва:
- Нали ти, мама, казваше,
със стадо тук да не идваш.
Малорад, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|