* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Сестро Грозданко, Грозданко,
думичка ще те попитам,
ти на мен право да кажеш,
да не ме, сестро, излъжеш.
Га беше, сестро, лефтера,
лефтера, неоглавена,
ти беше много авжийка,
авжийка и куршумжийка,
можеше на кон да яздиш,
можеше пушка да стрелиш,
можеше сабле да въртиш,
можеше куршум да лееш,
можеше барук да месиш.
Грозданка дума братом си:
- И сега, братле, и сега
на конче мога да яздя,
на сега, братле, не мога,
оти съм трудна-голяма,
все ще се заскору наде
в ислийскет месец на излез.
Иди си, братле, самичек.
Като се, братле, обродя,
кърмачка ще си набавя,
детето да ми откърми.
Кат се Грозданка оброди,
кя си кърмачка набави
Детето да хи откърми,
надяна дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
надяна дълги ботуши,
че влезе в тевно яхърьо,
изкара конче хранено,
руйно го вино напои,
c бяла пшеница назоби,
че го Грозданка възязди,
че си на конче думаше:
- Конче ле църно гарванче,
пиле хвъркато да станеш
на брат на помощ да идем,
царството да му отнемем,
царството, още земята...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020