* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздана, бела Гроздана!
Ходила Грозда шетала,
хайдучка млада войвода,
до осум-девет години,
поръча Грозда наръча:
- Що чине брат ми да дойде,
да ми воде дружината,
азе кье спаднам у село,
да правам тънки дарове,
да си се младо оженам.
Ка дочу брат й, ка разбра,
па стана брат й па ойде,
па поведе дружината,
па спадна Грозда у село,
направи тънки дарове.
Па си се Грозда ожени
и си доби мъжко дете,
поръча брат й наръча:
- Що чини сестра Гроздана,
що чини, море, да дойде!
Откак ни Грозда остави,
се зиянеме - не кярим!
Кога беше утре рано,
рано, рано у неделя,
умила си е главата,
завила си е косата,
обаняла мъжко дете,
обаняла и успала,
пременила ньойно рухо,
ньойно рухо харамиско;
запашала остра сабля,
запашала чиф паласки,
запашала чиф пищоли,
заметнала тънка пушка,
на свекърва говореше:
- Мале ле, стара свекърво,
да ми чуваш мъжко дете,
азе к' идам код брата ми,
да разделам дружината!
Па стана Грозда, па ойде,
у тая Пирин планина,
та намери дружината,
па поведе дружината.
Зачакала по примките,
по примките, преслапьето,
уловила тежка хазна,
утепала хазнатари,
разделила имането:
на дружина половина
и на Грозда половина.
Разделила дружината,
разделила, разпратила,
всеки дома да си иде
и Грозда си дома ошла.
Гроздано, бело Гроздано!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020