* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздана, бела Гроздана!
Ходила Гроздана шетала
хайдучка, млада войвода
до осум-девет години.
Поръча Грозда, наръча:
- Що чине брат ми, да дойде
да ми воде дружината,
азе кье спадам у село
да правим тънки дарове,
да си се младо оженам. -
Ка дочу брат иука разбра,
па стана брат и, па ойде,
па поведе дружината,
па спадна Грозда у село,
направи тънки дарове.
Па си се младо ожени
и си доби мъжко дете.
Поръча брат и наръча:
- Що чине сестра Гроздана,
що чине, море, да дойде!
Откак не Грозда остави,
се зиянеме-не кярем! -
Кога беше утре рано,
рано, рано у неделя,
умила си е главата,
завила си е косата,
обаняла мъжко дете,
обаняла и успала,
пременила ньойно рухо,
ньойно рухо харамийско;
запашала остра сабля,
запашала чиф паласки,
запашала чиф пищоли,
заметнала тънка пушка,
на свекърва говореше:
- Мале ле, стара свекърво,
да ми чуваш мъжко дете,
азе к'идам код брата ми,
да разделам дружината! -
Па стана Грозда, па ойде
у тая Пирин планина,
та намери дружината,
па поведе дружината.
Зачакали по примките,
по примките, преслапьето,
уловила тежка хазна,
утепала хазнатари,
разделила имането:
на дружина половина
и на Грозда половина,
разделила дружината,
разделила, разпратила,
всеки дома да си иде
и Грозда си дома ошла.
Гроздано, бело Гроздано!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020