* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Викнала "аман" гората,
гората и планината -
зиме от пусти овчари,
лете от върли хайдути.
Кървави реки текнали,
на всяка река и байрак,
под всяко трънче и челяк,
на всяко клонче и конче,
под всяка крушка и пушка,
под едно дърво млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
с негова сестра Марийка -
печено агне ядяха
И червено вино пиеха.
Марийка байно думаше:
- Байно ле, байно Стояне,
станало й девет години
как, бате, хайдутуваме -
нямаме кяра никаква,
ни кяра, нито печалба,
хай да се вече оставиме.
Стоян Марийке думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
турска се хазна задало -
хазната ще си изпредиме,
изпредиме, да ги изтрепиме,
парите ще й вземеме
и тогаз ще се оставиме.
Марийка байно думаше:
- Байно ле, бате Стояне,
аз съм товарна, непразна,
не мога на кон да седя,
не мога сабя да въртя. -
Дорде Марийка издума,
турска се хазна зададе,
И те си хазната изпредиха,
Изпредиха и изтрупиха,
И си парите вземаха.
Седнаха дял да си делят,
Марийка й се момче сдобило.
На всички по един дял дадоха,
А на Марийка - два дяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020