* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Сестро Бояно, Бояно,
я хайде, сестро, да идем
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина!
Ще минат хора търговци,
ще карат кола с имане,
да им колите отвземим
със това тежко имане!
И сестра му му думаше:
- Не можа, брайно, да дойда,
че съм си тежка непразна!
А той й тихо думаше:
- И сега ще ме послушаш, .
че ми очите не видят,
а ми ръцете треперят.
Ти щеш на шишан да хвърляш!
Тя при билберин отиде
да й косата отреже,
хайдушка перча направи,
и на билберин думаше:
- Я ми косата отрежи,
хайдушка перча направи!
И сал щеш ме изказа,
главата ща ти отвзема,
на байрак ще я забия,
да знае мило и голямо,
кога си Боянка изказал!
Па й косата отрязал,
хайдушка й перча направил.
Обула й гащи бошняшки,
наложи самур калпаче,
забоди чифте пищови,
преметна пушка бойлия,
запаса сабия френгия
и си излезе, излезе
на връх на Стара планина,
на хайдушка равнина.
В гора идат търговци
и носят тежко имане.
Брат й на нишан мереше,
тя на брата си извика:
- Почакай, брайно Стояне,
азика на нишан да хвърля,
че теб ти очите не видят,
и ти ръцете треперят!
Бояна на нишан измери,
избила й трима търговци,
взела им тежко имане,
па си се назад върнала,
Натовариха до три катъра
със тези жълти жълтици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020