* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Млад Стоян, млада войвода,
той на сестра си тихом продума:
- Сестро Бояно, мила сестрице,
запасвай, сестро, дребни куршуми
и тия, сестро, остри ножове!
Наметай, сестро, пушка бойлия
и тая, сестро, сабля френгия,
че ще да идем, сестро, да идем
горе ми, сестро, над касабата,
въз Вършечката, сестро, клисура
на връх на Стара планина,
горе ми, сестро, на Арабаконак.
Тежка ще хазна, сестро, да мине,
че да я, сестро, ние предварим,
предварим, сестро, и да оберем!
Бояна тихом на брат отвръща:
- Не мога, бате, па и си не смея,
нали съм, бате, трудна, голема,
мож да си рода по пъкя, бате!
- Я търгай, сестро, със мен, не бой се!
Ако се роди, сестро, момиче -
хазната, сестро, ще му харижем
и ще на бедни, сестро, даваме.
Ако се роди, сестро, момченце -
войвода, сестро, ще го направим
на наща, сестро, верна дружина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020