* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Спровикнал ми са Николчо
от гора, гора зелена,
от пусто поле хайдушко:
- Де да си, братко, да дойдеш,
да дойдеш, да ме отървеш
от тези пусти хайдути.
Че се обади сестра му,
сестра му, холан, Петранка:
- Я постой, братко, почакай,
ще дойда да те отърва!
Облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгия
и през рамо пушката,
възседна конче алено.
Като през гората вървеше,
юнашка свирня свиреше
кат я зачули хайдути
един си други думаха:
- Бягайте, юнаци, бягайте,
този е юнак, по юнак.
Като Петранка наближи
извади сабя френгия,
кат си наляво завъртя,
дор се надясно обърна,
само пашата останал,
и той си Петранка молеше:
- Мене, Петранке, остави.
Но тя не му простила
и неговата глава отрязва
и брата си отървава.
Кат си се вкъщи завръща,
мъжка си рожба добила,
име му Николчо сложила,
на братовото си име.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020