* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Провикнал ми се е Николчо
от гора, гора зелена,
от пусто поле широко:
- Братко ле, братко Иванчо,
много ми здраве да носиш
на мойта сестра Петранка,
да дойде да ме отърве
от тези пусти хайдути,
че те ме братко уловиха,
назад ми ръце вързаха,
с тънки върви вързаха.
Иванчо дума Петранке:
- Петранке, сестро Петранке,
много ти здраве от брата,
да идеш да го отървеш.
Петранка дума Иванчо:
- Не мога, братко, да ида,
аз имам свекър, свекърва.
Бърже се назад повърна,
приготви топла вечеря,
нахрани свекър, свекърва,
излезе горе в есбата,
отвори маджар сандъци,
че се хубаво облече,
нарами пушка бойлия,
запаса сабя френгия,
табанджа чифте пищови,
че си в гората отиде,
откъсна листе крушово
и по хайдушки подсвирна:
- Къде си братко, Николчо?
Като я чуват хайдути
и си Николча оставят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020