* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боенки думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
я иди, сестро, да идем
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
на тева царски друмове.
Царска ще хазна да мине,
девет катъра с имане,
десети катър с премяна,
хазната да си оберем. -
Боянка дума Богдане:
- Батьо Богдане, Богдане,
не можа, батьо, да дойда,
срам ме е, батьо, да кажа.
Ето ги девет години,
как съм се, батьо, женила,
рожба си не съм имала.
Сега съм, батьо, непразна,
не можа прагът да мина,
камо ли балкан да мина,
камо ли бой да се бия. -
Богдан Боенки думаше:
- Сестро льо, Яно, Бояно,
я си влез в тъмни мазани,
отвори влашки сандъци,
извади дрехи хайдушки,
запаши силяф син-зелен,
нарами пушка бойлийка,
набоди чифте пищови,
па хайде, сестро, да вървим.
Къдет' са дете намери,
наред ще да го носиме
и ще го, сестро, наречем
на мойто име - Богданчо. -
И са двамата тръгнали
на връх на Стара планина,
там си хазната обрали.
Тогаз са дете родило,
родило и продумало:
- Вуйчо, Богдане, Богдане,
като парите делите,
и на мен дял да сторите,
че аз съм на мама помогнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020