* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Мама й Стояна сгодила
за бяла Пенка Попова.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
не взимай Пенка Попова,
Пенка й хайдушка дъщеря
и е хайдутин ходила.
Стоян майка си не слуша,
подигна сватба голяма.
Като из гора вървяха,
птичка в гората свиреше,
като свиреше думаше:
- Хубава й сватба голяма,
голяма, хем и болярска,
като се върне сватбата,
турци щат да я бастисат,
сватбата ще си изсекат,
булката със тях ще иде.
Ни един не й разбира,
току й Стоян разбира.
Че у Пенкини отишли.
Пенка Стояне думаше:
- Стояне, млад годенико,
защо не ядеш, не пиеш?
Аз ли не съм ти на сърце,
на сърце, на табиета?
Стоян на Пенка думаше:
- Пенки ле, сгоденичке ле,
нали ме питаш, да кажа,
право ще да ти обадя.
Като през гора вървяхме,
птичка в гората свиреше,
като свиреше думаше:
"Хубава й сватба голяма,
голяма, хем и болярска,
като се върне сватбата,
турци щат да я бастисат,
сватбата ще си изсекат,
булката със тях ще иде!"
Баща й харизва, харизва,
харизва кола с имане,
харизва овци й агънца,
че пак си Пенка не тръгва,
Пенка със сватба не тръгва.
Пенка тейни си думаше:
- Тейне ле, стари тейне ле,
да ми харизваш како щеш,
аз със сватбата не тръгвам,
доде ми, тетьо, не дадеш
кончето вихроходото,
да дадеш руба юнашка,
и тънка пушка бойлия,
и остра сабя френгия,
аз със сватбата ще тръгна.
Даде й баща й, хариза,
кончето вихроходото,
даде й руба юнашка
и тънка пушка бойлия,
и остра сабя френгия.
Пенка й със сватба тръгнала.
Като през гора вървяха,
Пенка й сватбата възпряла,
че си й булцето хвърлила,
на зълва си го подаде
и на зълва си думаше:
- Калино, Радо булина,
подръж ми, буля, булцето!
Че си й Пенка станала,
облече руба юнашка,
запаса силяф сребърен,
задигна пушка бойлия,
приплесна сабя френгия,
възседна конче хранено
и на Стояна думаше:
- Стояне, млад годенико,
постойте та почакайте,
пътя й в драки обирасъл,
драките да си изсека,
тогаз с сватбата ще минем.
Прояри конче хранено
и си Пенка отиде
на стара Рила планина,
на хайдушката равнина.
А, че се Пенка провикна:
- Дружино, вярна сговорна,
сбирайте се, събирайте,
тежка ще сватба да мине,
тежка й сватбата голяма,
голяма, хем и болярска,
сватбата да бастисаме,
сватбата ще си изсечем,
булката със нас ще земнем.
Че се събраха, отбраха,
Пенка дружино думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
заточайте си сабите,
сватбата да си изсечем.
Пенка се с конче завъртя,
тя се наляво завъртя,
доде надясно да стигне,
бари ни един не остана.
Пенка се с пари набави,
колкото може да носи,
че при сватбата отиде.
Всичката й сватба дарила,
всекиму даде със кривач,
със кривач жълти жълтици,
пък на зълва си все шепа.
И на зълва си думаше:
- Калино, Радо булина,
на ти, Калино, тез пари,
дето ми държа булцето.
Че на Стояна думаше:
- Стояне, млад годенико,
не бой се, не бой, Стояне!
Аз си драките изсякох,
сватбата лесно ще мине.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020