* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Боряно думаше:
- Боряно, сестро Боряно,
я хайде, хайде, Боряно,
където оназ година,
с оназ годишна дружина.
Боряна дума Стояне:
- Стояне, братко Стояне,
немога ниня да ходя,
сега съм болна-неволна,
скоро мънинко ще имам.
Стоян Боряно пак дума:
- Я хайде Боряно, Боряно,
ний не ще много да седим,
я два дни, я два сахатя,
я три дни, я три сахатя.
Царска ще хазна да мине,
хазната ще бастисаме,
че ти й хубав полята:
накъде как сме тръгнали,
все сме работа свършили.
И Боряна й станала,
че се хубава премени
все със юнашка премяна:
запаса силяф сребърен,
задигна пушка бойлия,
приплесна сабя френгия.
Че си Боряна отиде
на стара Рила планина,
на хайдушката равнина.
Малко са много седели,
тъкминко до три недели.
Че се Боряна замъчи,
замъчи да си умира,
мънинко да си добива
и хазната се зададе.
Как я й Боряна видяла,
че й станала Боряна,
запасала силяф сребърен,
задигна пушка бойлия,
приплесна сабя френгия,
че си хазната бастиса,
бастиса и я отнеха.
Седнаха дялба да делят,
мъжка се рожба добила,
кат се добила продума:
- Вуйчо ли, вуйчо Стояне,
за мене си дялба делете,
и аз бях на майка на помощ.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020