* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Одила Султана
девет години (2)
млада хайдутка
във гора зелена
със седемдесето
души другари.
Додея и се
веке от тенка,
веке от тенка
пушка носене,
от остра сабя
леле, точане,
и на другари
вели-говори:
- Другари, верна
а бре, дружина,
да слезем долу,
долу полето,
да найдем село,
село хубаво,
бельки ме юнак,
юнак хареса,
че ми съ е веке,
веке дудея
от тая гора,
гора зелена,
млада хайдутка
а бре да ходя.
да си се веке
а бре оженя,
къпшица да си
азе бре стана.
Дружина Султана
си послушаха,
та га свалиха
долу в селото.
Таму е Султана
Стоян харесала
и се сгодила,
и устанала.
Сутринта рано
ю понеделник
взела Султана
вретено златно,
вретено златно,
хурка сребърна,
па е седнала
на рамни двори
да си напреде
тенки дарове,
да си дарува
китни сватове.
Мина замина
млади търговец,
па на Султана
веле, говоре:
- Мъри Султано,
млада хайдутке,
що си вземала
хурка сребърна, (2)
вретено златно,
а не си знаеш
де е Стояна?
Стояна ти го
турци хванаха,
бели му ръце,
маре, вързаха,
дробен му синджир
на гърло сложиха
и го откараха
в темни зандани, (2)
долу в чаршия.
Ка си е чула
хайдук Султана,
хвърлила си е
хурка настрана,
па е слезнала
долу в земници,
изкарала е
хайдутска форма,
наметнала е
кожа на рамо,
запасала е
сабя на кръста
и тенка пушка
в ръки вземала.
Свекърва й вели,
вели-говори:
- Леле, Султано,
милинка снахо,
дека кье идеш
сама във гора?
Я да си вземеш
мъжко детенце,
другар да ти е,
да се не плашиш.
Она й вели,
вели-говори:
- Мале ле стара,
стара свекърво,
мен не ми требва
мъжко детенце,
мен ми е другар
пушка малинхера.
Тръгна та юйде
долу в чаршия,
долу в Анадолску
до темни зандани.
Ка са га вндяле
тия клети турци,
отдалеко й са
селям подале (2)
и продумали:
- Ела, Султано,
до нас да седнеш, (2)
кафе да пиеш.
Султана вели,
вели-говори:
- Турци ле клети,
клети душмани,
аз не съм дошла
до вас да седна, (2)
да ям, да пия,
туку съм дошла
Стоян да отворя (2)
от темни зандане.
Дал' да завърта
със остра сабя,
турска ми глава
да не остане?
Тогаз са турци
зандан отворили
и са Стояна
они пуснали.
Тогай и Стоян
вели-говори:
- А бре Султано,
млада хайдутке,
халал да ти е,
маре, хайдутство,
що си ходила
девет години!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020