* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздано, млада, море, хе, (2)
ходила Грозда, шитала
девет години с хайдути,
със незен брата Дамяна,
вече й се додеяло.
На брата вели-говоре:
- Братко ле, братко Дамяне,
не мога веке да ходя,
че ми се, братко, додея
от тенка пушка носене,
от остра сабя точане.
Да слязим долу, братко, в селото,
сега е ден ми Великден,
да найдем село хубаво
и хоро, братко, море, големо,
белки ме село, братко, хареса,
белки ме юнак бендиса.
Дамян ся сестра, мори, послуша,
слягли са долу в полето,
найдоха село хубаво,
найдоха хоро големо.
Тамо га село хареса,
тамо га юнак бендиса
и там се Грозда ожени.
Де се е чинило година,
родила мъжко детенце.
Дамян й писмо изпраща:
- Гроздо ле, сестро хе,
що чиниш, Гроздо, да чиниш,
ка си се, Гроздо, женила,
нищо си добиф добило.
Грозда си писмо получи,
получи Грозда, прочете
и на свекърва продума:
- Свекърво, стара свекърво,
брата ми хабер изпраща,
къ съм се, майко, женила,
нищо е брата не сдобил,
що бяха, майко, сдобили,
и него го са изгубили.
Ами как, майко, да ида,
мъжко ми дете на ръке,
синджир ми къща на глава.
Свекърва й вели-говори:
- Иди си, снахо, иди си,
аз кье ти гледам, снахо, къщата,
аз кье ти гледам детето.
Грозда свекърва, мори, послуша,
изкара руба хайдушка,
наметна пушка на рамо,
та тръгна Грозда, та ойде,
излезна гора зелена,
отдалек иде и вика:
- Братко ле, братко Дамяне,
всички си пушки вземайте
и остри саби натучайте,
слизайте долу джадето -
царска си хазна ки мине,
удрейте, братко, да удрим,
един си жив да не оставим,
да си хазната, братко, увземем,
котел жълтици да мярим,
а с уфтар бели грошове.
Като са чули, море, хайдуте,
всички си, море, вземали
и остри саби в ръките,
слягли са доле в джедето.
Ето и хазна минава,
тамо се война йотвори,
един са жив не оставили,
царска си хазна отемна,
със уфтар са си делили,
със уфтар жълти жълтици,
със котел бели грошове
и па си Грозда отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020