* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се е чуло-видяло
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна?
Девет е годин ходила
със млади момци войвода,
на десетата година
Бояна се е годила
за Мирча млада войвода.
Много й придан дадоха -
дванайсе върви алтъни,
тринайсе върви рупове
и девет оки коприна.
Като се е оженила,
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце -
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там го са турци хванали:
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака тежки букаи,
че го към Търнов водеха.
Отде ги срещна търговче,
Мирчо търговче думаше:
- Търговче и базиргянче,
скоро у дома да идеш,
на Бояна си да кажеш,
че ме са турци хванали,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде,
още Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го в Търново караха
да му главата отрежат.
Стани, та срещни турците,
срещни и Мирча отърви.
Това като чу Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
припаса сабля френгия,
забучи чифте пищове
и взема пушка бойлия;
че стана, та турци срещна -
отдалеч им се поклони,
отблизо селям им даде.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, млада войводо,
я седни, холан, Бояно,
да ядем, още да пием!
Бояна турци думаше:
- Ой ми ви вази, сердари!
Не дойдох да ям и пия,
но дойдох бой да се бия.
Доде се турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогази Мирча отърва,
отърва още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Халал да ти е войводството
и моето, бре, мъжество;
че ми живота отърва
от тия клети душмани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020