* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Милан Милице думаше:
- Милице, сестро, Милице,
мър, хайде, сестро, да идем
царска са й хазна задало,
да идем да я присрещнем! -
Милица дума Милану:
- Не мога братче, да дойда,
че аз съм болна-неволна.
Милан Милице думаше:
- Мър хайде, сестро, мър хайде,
ако се на път намери -
нему му дял ще делиме. -
Стана Милица, че стана,
че хвърли булска премяна,
облече друга - хайдушка,
нарами пушка бойлия
и остра сабя френгия -
напред дружина тя тръгна.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
кой на път седна,
кой под път,
сама Милица на пътя,
на пътя, на кръстопътя.
Отдалек иде хазната
със триста души бошнаци.
Напред хазната вървеше
едно ми черно арапче,
то на Милица думаше:
- Махни се, махни Милице,
ще те Милице замеря
в челото спомеж веждите! -
Дорде арапче издума,
Милица булка хубава,
тя вдигна пушка бойлия
и си арапче замери
в челото спомеж веждите.
Че са бошнаци избягали
и са хазната оставили.
Милица булка хубава,
тя се хайдушки провикна:
- Дружина, вярна събрана,
хайдете хазната да делим! -
Че са дружина събрала,
че са хазната отвзели,
а че са, холан, отишли
на Ирин-Пирин планина -
на хайдушкото сберило.
Седнали дялба да делят,
всекиму дялба делили,
а на Милица два дяла,
два дяла жълти жълтици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020