* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Боян Борянка думаше:
- Борянке, сестро по-малка,
снощи ми хабер пристигна.
Турска ще хазна да мине,
от Котел град ще излезе,
в Цариград ще иде.
Хайде на пътя да излезем
с нашата вярна дружина,
хазната да си вземеме.
Борянка дума батко си:
- Не мога, бате, да дойда,
тежка съм, бате, тварна съм,
не мога сабя да въртя.
Борян Борянка пак дума:
- Я да си конче изведеш,
дружина да ми поведеш,
не мога, сестро, без теб.
Да я Борянке заведеш
дето ще хазна да мине,
да ми дружина наредиш
над пътя, още под пътя.
Борянка нищо не каза,
че си кончето изведе,
че го оседла обидла,
на медна пушка бойлия
и още сабя френгия.
Че си дружина поведе
и я Боряна заведе
дето ще хазна да мине.
Че си дружина нареди,
над пътя, още под пътя,
само Борянка на пътя.
Турска се хазна зададе.
Едно ми черно циганче,
то си хазната водеше
и си Борянка познало
и на турците казало:
- Тази е Борянка войвода,
че го Борянка чула,
остра си сабя извади,
че се наляво завъртя.
Като се обърна надясно
само циганче останало
и него жива хванала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020