|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Боряна мома хубава,
тя си хайдутство разбира,
тя си хайдути разбира
във оная гора зелена
там се със Мирча найдоха,
найдоха и залалиха
и дарба са си дарили -
тя нему тежки ръкави,
той нехи - бурми сребърни.
Та че й Мирчо откупи
дор седем оки коприна
и едно златно вретено,
и друго хурка сребърна.
Та че й Мирчо ромоли:
- Преди, Боряно, напреди
тежки дарове напреди
да обдариме, Боряно,
моята вярна дружина.
Аз ще, Боряно, да ида
в тая гора зелена
на разход да се разходя.
Къде ми са Мирча видели
пустите турци хайдути,
хванаха Мирча, вързаха,
назад му ръце вързаха.
Мирчо се рюком изрюка
де да Боряна да дойде,
да дойде да ме отбрани.
(...)
Криво поле, Хасковско; преселници от Манастир, Гюмюрджинско (Архив
КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|