* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Бърдар на Радка думаше:
- Радке ле, сестро по-малка,
по-малка и по-хубава,
ела ми, сестро, на яръм,
на яръм, сестро, на помощ.
Царска се хазна задала,
задала Радке, зачула,
хазната да си оберем,
Оберем да бастисаме.
Радка байно си думаше:
- Байно ле, бачо Бърдаре,
ти нали знаеш байно ле,
че аз съм зимъс женена.
Аз съм тежка-неволна,
не мога на път да вървя,
на пътя ще си добия,
беля ще си направя.
Вам беля ще ви направя,
вам бея братко мен кахър,
я хайде сестро я хайде,
ако е сестро на долу
на ръце щете носиме,
ако е сестро на горе
на коне щете носиме.
Като дочу Радка тез дума,
излезе горе в собето,
съблече руха булчинска,
облече руха хайдушка
заплещи пушка бойлия
запаса сабя френгия
от девет ката гъната
гъната не разгъната.
Затъкна остри ножове
станали, та са тръгнали
минали поле широко
навлязли в гора зелена
вървели, що са вървели
тамън на пътя излезли
и хазната се подаде.
Като си хазна видяха
всичките бягом бягаха.
Радка на пътя остана
и се от пътя отмести
извади сабя френгия,
като се на ляво завъртя,
доде се надясно обърне
всичките до един изсече
само войводата остана.
Той се на Радка молеше,
но тя и на него главата отсече.
Тогава Радка мъжко си дете родила
тогава се юнаци върнали
и при Радка отишли,
и си хазната обраха,
и си дялбата делиха.
На всеки по един дял даваха
и на Радка даваха
пък на детето два дяла
ако не е чудо ставало
не би се песен пеела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020