* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Буйна на боклук седеше,
Бяла къделя предеше,
и към гората гледаше,
и си на гора думаше:
- Развий се, горо, развий се,
развий се, раззелени се, -
из тебе, горо, да ходя,
млади юнаци да водя,
да сечем наши душмани
и цариграшки султани!
Тамън си Буйна говори,
Русчо от Балкана слизаше
с жълта бъклица във ръка
и зелен венец на глава,
зелено венче елхово,
елхово и бръшляново.
Русчо при Буйна думаше:
- Буйно ле, Буйно войвода,
много ти здраве, Буйно ле,
от твойте отбор юнаци -
правиш, що правиш да оставиш,
по-скоро при тях да дойдеш,
турска се хазна задала,
през Хаинбоаза ще мине,
за Цариграда отива.
Хазната да си обереме,
и пак си преди хурката!
Скочила й Буйна от боклук,
че хвърли дрехи момински,
Облечи дрехи хайдушки,
Грабнала пушка на рамо,
препаса кубур пищови
И с Русчо Буйна замина.
Кат при дружина пристигна
А че ги Буйна нареди
Кой над път и кой под път,
А Буйна седна на пътя
И си хазната причака.
Ето хазната пристигне
Най-напред върви хазнатар
На хранен коня яздеше,
Ялена феса кривеше
Пискюл му рамо метеше.
Като го Буйна замери,
Право го в чело удари.
Кончето му са подплаши
И хазнатари са пръснаха
Седнаха хазна да делят,
Русчо дружина думаше:
- Делете, какво делите,
на Буйна два дяла давайте,
че има дари да изкарва,
голяма сватба ще правим,
голяма сватба хайдушка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020