* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Броян Броени думаше:
- Хайде ми, сестро, уйдисай
в Пирин планина да идем,
снощи ми хабер довтаса
от Мирчо стара войвода,
тежка е хазна потеглила
от Солун града голяма,
Пирин планина ще мине,
в Битоля града ще иде.
Носят я, сестро, носят я,
дванайсет черни катъри
със четирийсет субаша.
Хазната й била голяма -
триста и шейсет мильона.
Брояна дума Броени:
- Не мога, братко, да дойда,
тежко съм, братко, бременна.
Броян Броенки думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
ако не можеш да вървиш,
аз ще те нося на ръце,
само ми, сестро, уйдисай,
хазната да не пропуснем,
не моим вече намери
такава хазна голяма;
ний не щем много да седим,
я три дни и три сахатя,
я два дни и два сахатя.
Че стана, стана Броянка,
женски си дрехи съблече,
облече дрехи юнашки,
припаса сабя змейница,
нарами пушка кръвница,
че са на Пирин отишли.
Седели до два сахатя,
тежка се хазна зачула,
Броян Броенки думаше:
- Ами ся какво ще правим?
- Не бой се, братко, не бой се,
аз ще хазната посрещна,
пък ти ми варди дирята,
да ме не някак убият.
Броянка слезе под пътя
и си хазната посрещна,
хазната си запряха,
пушките си изтърваха.
Като наляво замахна,
дур се надясно обърна,
сама Брояна остана;
кога е било вечеря,
седнали дялба да делят;
Броянка роди момченце,
че си детето продума:
- Вуйчо ле, вуйчо, Броене
и на мен дял да отделиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020