* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Броянке думаше:
- Брояно, сестро Брояно,
хайде ме, сестро, придружи,
двама със тебе да идем
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушкото кладенче,
че ще пощата да мине,
тежка ще хазна да носи -
девет катъра със злато,
десет катъра със сребро,
хазната да превариме,
хазната да им вземеме!
Броянка дума бате си:
- Не мога, бате, болна съм,
не мога коня да яздя,
не мога пеши да вървя,
ала за хатър ще дойда!
Да кажеш, бате, на буля,
дрехите да ми приготви,
дрехите, бате, юнашки,
юнашки, бате, хайдушки,
чифте кобури пищови
и тънка пушка бойлия,
и остра сабя френгия!
Че се Броянка премени,
нарами пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
със кобур чифте пищови,
а че Броянка отиде
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушкото кладенче.
Още из пътя вървели,
ей, пощата се зададе,
триста я влаха караха,
най-напред върви татарче.
Че се Броянка завъртя,
триста си влаха посече,
само татарчето остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020