* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Събрали са се, събрали
търновски млади момчета,
момчета като вълчета,
юнаци все без мустаци,
купиха крава ялова,
та си ядяха, пиеха.
Никола млад байрактар,
той на момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци все без мустаци,
като ядете, пиете,
че пада ли ве на сърце,
излиза ли ви на лице -
мене на сърце не пада,
нито на лице излазя,
че си войвода нямаме,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги поведе.
Ето ми девет годинки
как ни й Буйна оставила -
харалъка ни са довърши,
цървули ни са додраха.
Пробийте душни бъчови,
налейте жълта бъклица,
пратете русо копиле
да иде Буйна да вика -
прави, що прави, да дойде,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги натъкми,
натъкми, да ти доведе. -
Пробили душни бъчови,
налели жълта бъклица,
пратили русо копиле
да иде Буйна да вика.
Буйна ми булка хубава,
Буйна на боклук седеше,
на ръка памук предеше,
горе-надолу поглежда
към хайдушкото сборище.
Ето момченце де иде,
момченце русо копиле,
право при Буйна отиде,
жълта й бъклица подаде,
още на Буйна думаше:
- Буйно ле, булка хубава,
много ти здраве провожда
Никола млад байрактарин -
правиш, що правиш, да дойдеш,
юнаци да му наредиш,
наредиш, да ги натъкмиш,
натъкмиш, да ти поведеш.
Ето ми девет годинки
как си ни, Буйне, оставила -
харалъка им са довърши,
цървули им са додраха,
никаква кяра нямаха.
Буйна момченце думаше:
- Момченце, русо копиле,
не моя, джанъм, да дойда -
Момченце Буйни думаше:
- Буйно ле, булка хубава,
доде не дойдеш, не бива!
Буйна си нищо не рече
и тя се назад повърна,
отвори темни зимници,
отключи пъстри сандъци,
разхвърли герджик премяни,
облече юнашка образа,
руси си коси завърза,
бели ръкави запретна,
алена феса накриви,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си момченце поведе
към хайдушкото сборище,
на хайдушкото кладенче.
Там си никола намери,
Никола млад байрактар
с негови отбор юнаци,
юнаци все без мустаци,
като си Буйна видяха,
всички на крака станаха.
Буйна момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци все без мустаци,
нещо що да ви попитам,
правичко да ми кажете -
да турим пръстен на бука,
по редом пръстен да мерим.
Който си удари пръстена,
той ще ни бъде войвода. -
Турнали пръстен на бука,
по редом момци меряли,
меряли, не ударили.
Седяла й Буйна, гледала,
Буйна се люто разсърди,
на едно коляно й клекнала,
опъна пушка бойлия,
пуста е пушка пукнала -
от бука пръстен свалила.
Буйна момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци все без мустаци,
ето ми девет години
как се е Буйна оставила.
От цара хазна не мина,
сега ще хазна да мине.
Пратете млади караули,
кога се хазна зададе,
на Буйна хабер да сторите. -
Пратили млади караули,
малко са много вардили,
тъкминку до три сахатя.
Ето хазната че иде:
девет катъра с имане,
до триста руси бошняци,
те си хазната караха.
Буйна на пътя излезе,
Буйна бошняци думаше:
- Бошняци, млади помаци,
я си хазнето отворете,
девет катъра алтъни! -
Бошняци думат войвода:
- Войводо, млади гидийо,
ний си хазнето не даваме
доде ни главите не паднат. -
Буйна се люто разсърди,
извади сабя тънена,
че се на место завъртя,
доде се наляво юбърне -
всичките Буйна посече,
само хазнето остана.
Че им въжета изряза,
на земя хазнето свалила
и си катъри изклала.
На момчетата им дялба делило,
делила и разделила,
Буйна момчета думаше:
- Момчета, отбор отбрани,
вземайте пари безкрайни,
харчете, още мислете -
веке Буйна със вас няма да дойде. -
- Ой наздраве на тебе, Буйно ле,
Буйно ле, булка хубава! -
Наред й ръка целунаха,
целунаха и се простиха,
простиха и се разделиха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020