* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Срам ме е, байне, грях ме е,
грях ме е да ти прикажа -
трудна съм, байне, не мога!
Хайде ме, байне, придружи,
да идем, байне, да идем
горе на Стара планина,
на хайдушкото кладенче;
царска ще хазна да мине,
хазната да си пресрещнем,
хазнатари да си изтрепем,
парите да си увземем!
Стоян Бояна послуша,
че са заедно отишли
горе на Стара планина,
на хайдушкото кладенче
хазната да си пресрещнат.
Стояна дрямка удряма,
та на Бояна думаше:
- Аз ще, Бояно, да легна,
а ти си седи, та гледай -
кога се хазната зададе,
ти си ме, сестро, събуди!
Стоян си легна, та заспа...
Ей че хазната пристигна;
Бояна не вдигна Стояна,
но се самичка обсука,
извади сабля френгия,
че се развъртя налево,
налево, още надесно,
всичките, холан, изтрепа.
Само си оста циганче,
циганче, влашко катунче,
та на Бояна думаше:
- Недей ме, сестро, погубва,
че съм един син у майка!
А Бояна го не слуша,
и нему главата отряза...
Щом си е това свършила,
дете се роди Боянчо,
брадато и мустакато,
и на крака му цървули,
че на Стояна думаше:
- Чичо ле, чичо Стояне,
хубава дялба да делиш -
тебе един пай, мами два!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020