* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Боряну думаше:
- Боряно, сестро, Боряно,
ще ти се моля, помоля,
съблечи дрехи гергински
облечи дрехи юнашки
да идем, да идем
в стара Рила планина
на хайдушката равнина
турската хазна да мине,
ние, сестро, да отървем.
Боряна дума Стояне:
- Братко ле, братко по-малък
не мога, братко, да дойда,
сега съм тежка-неволна,
не мога пушка да нося,
не мога сабя да въртя,
не мога на кон да яздя,
не мога пеша да вървя.
Стоян Боряна пак продума;
- Боряно, сестро Боряно,
я хайде, сестро Борянке,
като хазната вземем
всичките дялби ще делим
и на детето дялба ще дадем.
Станала е Боряна,
съблече дрехи гергински,
облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгия,
надена пушка бойлия,
че отиде на стара Рила планина
на хайдушката равнина.
Много са и малко седели
турска се е хазна задала,
лудо арапче я караше,
арапче, черно манафче,
то си Боряна познало
и си Боряна думаше:
- Боряно, млада войводо,
махни се, Боряно, от пътя
да не ми подплашиш конете,
да не ми разсипят хазната.
Боряна арапче думаше:
- Арапче, черно манафче,
я си стой на моста,
стреляй като ме стреляш.
Стреля манафче, не можа,
не можа да го умери.
Боряна вдигна пушка бойлия
и си го в сърцето удари.
Хазната взеха да делят
и се детето намери,
намери и продумало:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
всичките дялби делите
и на мен да дадете
и аз съм с мама ходил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020