|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Замъкнал Стоян, Стояне
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
с меден си кавал засвирил.
Кавал му свири-говори:
"Таз вечер, кат съм замръкнал,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
кой ще ми порти отвори,
кой ще ми огън накладе,
кой ще ми бъде полагар?!"
Докато си дума издума,
полугар порти отвори,
буен се огън наклало,
край огън стоят хайдути,
ялова крава печаха,
и си Стояна хванаха,
опак му ръцете вързаха,
сиво му стадо делха,
на три го дяла делиха,
два дяла вземат хайдути,
един на Стояна даваха.
Хайдути ядат и пият,
Стоян им диван стоеше,
и на хайдути думаше:
- Дясна ми ръка отвържете,
както ядете и пиете,
пък аз да ви посвиря,
че го хайдуте послушаха,
дясна му ръка отвързаха,
и той им с квал засвири,
кавал му свири-говори:
"Мирке ле, баш чорбаджийке,
ако си сладко заспала,
от сладък сън да се събудиш,
мен ме хайдути хванаха,
опак ми ръце вързаха,
сиво ми стадо делиха!"
Мирка бе сладко заспала,
от сладък сън се събуди,
и на кавала разбрала,
облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
преметна пушка бойлия,
и при Стояна отиде.
Хайдути ядат и пият,
тихо се при тях доближи,
извади сабя френгия,
и се надясно завъртя,
дор се наляво обярна,
на всички глави отряза,
и си Стояна освободи.
Константин, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|