* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Прочул се Петър хайдутин,
по тези гори широки,
широки гори хайдушки.
Десет години, как стана
до царя хазна не ходи,
до царя и до везира.
Че ми се Петър разболя,
разболя Петър ще умре.
Петър на Неда думаше:
Недельо, сестро хубава,
мойш ли ме, сестро, поместиш
да видя сестро, да видя
дали из път не минува
пак друга хазна за царя,
за царя и за везира.
Когато хазна помине,
недй я сестро изпуща,
да знай сестро везира,
че хазната не му се полага,
тя се полага сестро льо,
на мъчен народ български.
Тъй рече Петър и падна,
а Неда мома хубава
облечи руба юнашка,
запаса силяф сребърен,
нареди алтън пищови,
приплесна сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
възседна конче хранено
и си хазната настигна.
Че се завъртя таз Неда,
триста си турци убила,
назад е хазна върнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020