* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се й чуло-видяло
мома войвода да бъде,
над войводити войвода,
над хайдутити хайдутин.
Ходила, хайдутувала
девети ми цели години.
На десетата й година,
че са Боянка сгодила
за Мирча, за хайдутина.
Даде й Мирчо, даде й,
дур двайсе ризи кървави,
да ги Боянка изпере,
да си сватбата одари.
Даде й Мирчо, даде й
една ми златна хурчица,
ино ми златно вретенце.
И тя ги, холан, изпрала,
и си сватбата дарила.
Ранила й рано в понделник,
задяна бяла къделка,
седна Боянка да преде.
Мирчо в гората отиде.
На път го турци срещнаха,
назад му ръце вързаха
и го в тъмница караха.
Мирчо чифутче думаше:
- Чифутче, жълто еврейче,
ти иди, чифутче, и кажи
буля ти Мирчовца да дойде.
Чифутче нищо не рече,
право във тях си отиде
и на Боянка думаше:
- Бульо ма, бульо Мирчовце,
батя Мирча го уловиха,
на път го турци срещнаха,
назад му ръце вързаха
и го в темница караха.
Боянка нищо не рече,
облечи дрехи юнашки,
приплесна пушка бойлия
и още сабя френгия,
че се на конче прехвърли,
право в гората отиде
и си турците срещнала,
тия си Мирча караха,
назад му ръце вързани.
Боянка им глави изрязла,
и пак си Мирча отвзела.
Назад си Мирча водеше,
лична му песен пееше:
"Де се е чуло-видяло,
мома войвода да бъде,
над войводата войвода,
над хайдутите хайдутин."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020