* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Диляна думаше:
- Диляно, сестро, Диляно,
хайде нагоре да идем,
нагоре къмто гората.
Царскатахазна ще мине,
хазната да бастисаме,
бастисаме, да я оберем.
Диляна дума Стояни:
- Не мога, байне, да дойда,
ниня съм трудна-неволна,
станало е осем месеца,
този е месец девети,
скоро ще малко да имам.
Стоян Диляна пак дума:
- Ние няма да се мизми,
я два дни, я два сахатя,
я три дни, я три сахатя,
я ден или до пладне.
Че стана, стана Диляна,
съблече женска си руба,
облече дрехи хайдушки,
припаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си дружина поведе,
нагоре - накъм гората.
Че ги Диляна нареди,
кой под път, кой над път,
сама Диляна - насред път.
Скоро се хазна зададе,
че са хазната обрали,
че се е дете родило.
Кога хазната деляха
и на дете дял дадоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020