* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се е чуло-видяло,
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна!
Девет е годин ходила,
с млади момци, войводи,
на десетата година,
Бояна се е годила,
за Мирча млади войвода.
Много и придан дадоха,
дванайсет върви алтъни,
тринайсет върви рупове
и десет оки коприна.
Като се е оженила,
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка, сребърна
и добро, златно вретенце,
тънки дарове да прави,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде,
копринени, бре, дарове.
Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врата турили,
на крака тежки букаи,
че го към Търново водеха.
Отде го срещна търговче,
Мирчо търговче думаше:
- Търговче, баш ергенче,
скоро у дома да идеш,
Бояна да си обадиш,
че ме турци хванаха,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде.
Търговче Бояна думаше:
- Бояно, млада войводо,
Мирча си турци хванаха
и го в Търново караха.
Я стани, стани, Бояно,
та си турците посрещни
и си Мирча отърви.
Като чу това Бояна
хвърли хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабя френгия,
забучи чифте пищови
и взема пушка бойлия,
че стана, турци посрещна,
от далеч им се поклони.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, млада войводо,
я седни, холан, Бояно,
да ядем, още да пием.
Бояна турци думаше:
- Ой ви, вази сердари,
не дойдох да ям и пия,
но дойдох бой да се бием.
Дорде се турци усетят,
Бояна турци изклала,
тогаз Мирчо отърва,
отърва още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояна думаше:
- Бояно, млада войводо,
халал да ти е войводството,
и твоето мъжество,
че ми живота отърва,
от тия клети душмани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020