* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Драганки думаше:
- Драганке, сестро Драганке,
много си ме пъти слушала,
и сега да ме послушаш!
Царска се й хазна зачула
със седемдесет байрака.
Да станеш, Драганке, да идеш
на Ирин-Пирин планина,
курдисай зелени чадъри,
че кат се хазна зададе
със седемдесет байрака,
като ги видиш, че идат,
ти влез в росно ливади
да набереш цвете всякакво -
синята бяла тинтява
и едностърката иглика,
да навийш китки размесни,
всекиму китка да дадеш,
на Златарчето - две китки.
Доде, Драганке, довтасаш,
да ги, Драганке, залисаш...
Драганка Стояну думаше:
- Срам ме е, батьо, от тебе,
страх ме е, батьо, от Бога,
че съм си трудна, непразна,
не мога сабя да въртя,
не мога пушка да гърмя!
Че пак й Драганка станала,
опаса девет пояса,
припаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия...
Ей че се хазна зададе
със седемдесет байрака.
Тя влезе в росно ливади,
набра ми цвете всякакво -
синята бяла тинтява
и едностръката иглика,
навила китки размесни;
всекиму по китка даде,
на Златарчето - две китки.
Че извади сабя френгия,
че се наляво завъртя,
та се надясно обърна,
току ми един останал...
Той се Драганки молеше:
- Драганке, сестро Драганке,
халал да ти е хазната,
току ме мене остави,
че съм си един на мама!
Тя си него кайдиса,
че си хазната поведе,
че я у тях си заведе.
Седнала й тогиз Драганка
хазна с батя си да делят;
като ми хазна делили,
мъжко се дете намери,
намери дете и прохортува:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
хубаво хазна да делиш -
на мама два пая да дадеш,
че се е с мене мъчила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020