* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Първан Николчо думаше:
- Николчо, братко Николчо,
да станеш, братко, да идеш
у Петранини на гости,
ти на Петкана да кажеш
да дойде, братко, на помощ
царска хазна да оберем,
стига се смели хора,
че ний сме пари нямали,
че бедни хора сме били.
Стана Николчо, отиде
у Петканини на гости.
Той на Петкана думаше:
- Петкано, сестро най-малка,
батю ме Първан проводи,
да дойда да те повикам,
да дойдеш, сестро, на помощ,
да си хазната оберем.
Петкана, дели Петкана,
тя на Николчо думаше:
- Не мога, братко, да дойда,
ази съм жена непразна.
Стана Николчо, отиде си.
Петкана се много ядоса,
че влезе в мази дълбоки
извади конче хранено,
че се на конче възметна,
вземала калъч във ръка,
нарами пушка на рамо,
накрекхна калпак над очи,
та се юнашки провикна,
дваж си хайдушки подсвирна
и си Петкана потегли.
Вървяла колко вървяла,
малка си рожба добила,
във една пещера го скрила
и пак си напред тръгнала
и си юнашки засвирила.
Че я хазната зачула
и на дружина думаше:
- Бягайте, братя, да бягаме,
това е дели Петкана!
Докат си дума издума,
ето я и тя пристига.
Като ръка развъртяла,
на всички глави отрязала,
кат снопи ги наредила,
кат кръстци ги натрупала
на братята си продумала:
- Първане, и ти, Николчо,
дръпнете девет камили,
тварете сребро и злато!
На мойто конче алено,
по-малко товар слагайте,
че аз съм жена лехуса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020