* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Николчо дума горо лу:
- Горо лу, горо зелено,
имаш ли, горо, хайдути,
хайдути, бюлюкбашии?
Дурде Николчо продума,
хайдути са го хванали,
назад му ръце извили,
извили и ги свързали.
Николчо дума хайдути:
- Хайдути, бюлюкбашии,
я ми ръцете отвържете
и ми кавала подайте,
да свиря жално и тъжно -
аз имам майка мащева
и имам сестра мащева,
и тия от кавал разбират,
да чуят, да се зарадват,
дето съм в хайдушки ръце.
Че му ръцете отвързали
и му кавала подали.
Засвирил жално и тъжно.
Отде го зачу сестра му,
сестра му, холан, Тодорка,
привлезе понци дълбоки,
поведе конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
синьо го седло уседли,
жълти го смоци припаса,
припаса чифте пищови,
прибоди сабя вренгия
и се на конче прихвърли,
залови дълги пътища,
дълги пътища хайдушки -
право у гората увлезе,
на хайдушкото сбирище.
Там си Николча намери -
според хайдути седаше.
Извади сабя вренгия
и се на десну обърна,
и се на ляво завъртя.
Самин Никола остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020