* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богдано думаше:
- Сестро Богдано, Богдано,
три годин, сестро, как стана,
все ходя, сестро, все скитам,
не можах лова да уловя,
а нощес съм, сестро, сънувал,
а ти със мене да дойдеш,
голяма лова ще хвана.
Богдана дума Богдану:
- Не мога, братко, да дойда,
срам ме е, бате, да кажа,
като съм, бате, по-малка,
пък по-напред съм се женила,
тежка-неволна станала,
на мога празна да вървя,
дилкя ли пушка да нося.
- Не можеш, сестро, ще дойдеш,
дето е право нагоре,
за ръка ще те уловя,
дето е право надолу,
на рамо ще те понося.
Станали, та са тръгнали,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
в гората турци срещнаха,
царската хазна караха,
Богдан турците избива
и си хазната прибира
и са се назад върнали.
Като си у тях отиват,
почнали делба да делят,
докато парите разделят,
Богдана дете родила,
родила и продумало:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
като парите делите,
и на мене дял ще слагате,
и на тебе ще ме кръстите,
твоето име Богданчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020