* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданка думаше:
- Я хайде, сестро Богданке,
я хайде да те заведа
на Рила, Стара планина,
на хайдушката равнина.
Царска са й хазна задала
язната да изпреварим,
хазната да си убием,
имане да си навземем,
кой колкот' може да носи.
Богданка дума байна си:
- Байно ле, бати Богдане,
не мога, байте, да дойда,
ази съм жена женена,
женена и венчавана.
Аз съм си трудна-неволна,
срам ме е, бате, да кажа,
време ми е дошло, байно ле,
днес-утре да си добивам,
по пътя ще си добия,
беля ще да ти направя.
Богдан Богданка думаше:
- Я хайде, сестро, я хайде,
дето е право нагоре,
на гръб ще те изнеса,
дето е право надолу,
за ръка ще те сведа.
Станали и заминали,
тамън на върха пристигат,
царска се е хазна задала,
че си хазнатар убиват,
та са имане навзели.
Като се назад връщали,
седнали да си починат,
та си парите четели,
четели, та ги делели.
Мъжка се рожба добила,
добила и продумала:
- Вуйчо льо, вуйчо Богдане,
хубаво, вуйчо, да делиш,
хубава дялба да правиш,
кому лелини, кому свакови,
кому дяла, кому два,
за мале, вуйчо, два дяла.
Ний сме със мама двамата,
двама сме, вуйчо, идвали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020