* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Спровикнал ми се Никола
от гора, гора зелена,
от връх от Стара планина,
от хайдушката равнина:
- Братко Иване, Иванчо,
много ми здраве да носиш
на нашта сестра Петрана -
да дойде да ме отърве,
че ме черкези хванаха,
назад ми ръце вързаха,
напред ми коня караха. -
Иванчо дума Петранке:
- Сестро, Петранке, Петранке,
много ти здраве донесох
от наша братец Никола -
да идеш да го отървеш,
черкези са го хванали. -
Петрана дума Иване:
- Не мога, братко, да ида,
че имам свекър, свекърва,
не мога да ги оставя.
Чудя се, горка, мая се,
какво да правя, да сторя,
как да ида да му помогна.
Опече топла погача,
че сготви гозби хубави,
нахрани свекър, свекърва,
нахрани и ги приспала.
Отиде горе в собите,
отвори маджар сандъци,
извади дрехи юнашки,
извади, та ги облече,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
възседна конче хранено,
хранено, невъзсядано,
и във гората отиде,
от крушка листец откъсна
и със листето засвири,
юнашка песен запяла.
Че я зачули черкези,
зачули и изплашили.
Един си други викаха:
- Туй трябва да е потеря,
бягайте да избягаме! -
И си Никола оставят.
Като се назад върнала,
мъжка е рожба родила
и го й Никола кръстила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020