* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданке думаше:
- Богдано, сестро, Богданке,
лош съм сън сънувал
царска ще хазна да мине,
аз съм си пътя завардил,
Троянска си гора зелена.
Можеш как можеш, Богданке,
да дойдеш да ми помогнеш
златар да си убием,
хазната да му оберем.
Богданка дума Богдане:
- Не мога, бате, да дойда,
че съм се скоро женила,
че съм си трудна-неволна,
не мога конче да яздя,
не мога пеша да вървя.
Богдан Богданка пак дума:
- Дето е баир нагоре,
на конче ще те носиме.
Дето е баир надолу,
На ръце ще те носиме.
Като чу Богданка тези думи,
стана Богданка, стегна се.
Запаса чифте пищови
и до тях сабя френгия,
ч се на конче преметна.
Дор се на конче намести,
до сред пътя стигнала,
в гора зелена пристигна.
Ей, хазната се зададе
много турци семейни,
семейни все еничери.
Богдановата дружина
щом хазната видяла,
всичката се е разбягала,
Богданка сама остана.
Тя се от пътя отбила
като хазната пристига и заминава.
Богданка тогаз излезна,
извади сабя френгия.
Почна Богданка да сече,
още да коли.
Дор са Богданка обърне,
само едничък останал,
той се Богданка молеше:
- Не ме, Богданке, убивай,
нали ме знаеш, Богданке,
че аз съм ти лелин син.
Богданка нищо не гледа,
най му главата отряза.
Ах, че виком провикна:
- Вайне, ле, бате Богдане,
елате, бате, при мене
хазната ще си оберем,
парите да им съберем.
Червен ямурлук постлали,
жълти жълтици делели.
Богдан си взема два дяла,
Богданка дава един дял.
Мъжко се е дете добило,
добило и продумало:
- Вуйчо, ле, вуйчо, Богдане,
равно имане да делиш,
че ако стана, вуйчо,
главата ще ти отрежа.
Майка тейка ми убила,
дорде хазната прибере.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020