* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Марин Маринки думаше:
- Маринке, сестро, Маринке,
ела ми сестро на помощ,
царска хазна ще да мине,
хазната да си уловим,
парите им да вземем.
Маринка дума Марини:
- Не мога, братко, да дойда
много ми е тежък кунлука,
кой ще ми гледа децата?
Маринкината свекърва
тя на Маринка думаше:
- Ти стани, снахо, та иди,
аз ще ти гледам децата.
Маринка свекърва си послуша,
че стана Маринка, отиде
с нейния братец Марина.
Като из пътя вървели,
Марин Маринки продума:
- Маринке, сестро Маринке,
хубаво пътя да гледаш,
аз ще си малко полегна,
дрямка да си подремна.
Кога се хазна зададе,
ти ще ме от сън събудиш,
хазната да си уловим,
парите им да вземем.
Че легна Марин та заспа;
тамън си сладко позаспа,
царска хазна се зададе.
Маринка не събуди брата си,
а най си сама отиде.
Кат се наляво завъртя
и се надясно обърна,
всичките долу паднаха,
само ми, холан, остана
едно ми черно арапче.
Арапче дума Маринки:
- Маринке, млада войводо,
чул те бях, не бях те видял,
само мене остави
да ходя и да разправям,
че видях жена войвода.
Маринка нищо не дума
най му главата отряза.
Две са момчета найдели,
две момчета, две близнета.
Марин се от сън събуди,
че си хазната обрали
и си дялба делили,
и на тях дялба оставили
с шиник бели грошове,
с кило жълти жълтици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020