* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Събрали ми се, събрали
една ми вярна дружина,
вяра и клетва са дали,
и се под ножа заклели,
та са гората набили.
Девет години ходили,
никакъв кяр не сторили...
Дружината се сговаря
на войводата главата,
главата да му отрежат.
Той си в село отиде,
че на сестра си думаше:
- Сестро ле, бяла Грозданке,
девет години ходихме,
никакъв кяр не сторихме;
дружината се сговаря
главата да ми отрежат.
Ти ела, сестро, със мене,
войвода, сестро, да станеш.
- Не мога, батко, да дойда,
щото съм трудна, непразна!
Но стана Грозданка и тръгна,
и са в гората отишли.
Грозданка дума дружина:
- Едните над път хванете,
а пък другите под пътя,
сама Грозданка във пътя.
Срещнала ги беше, срещнала,
една ми млада кадъна.
Гроздана дума кадъна:
- Кадъно, карин коконо,
я слизай от каруцата,
че ще ти взема главата!
И й главата вземала,
и на дружина думаше:
- Елате да ви натваря,
кой колко може да носи!
И ги Грозданка натвари,
натвари с жълти алтъни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020