* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Засвири Стоян с кавала
на стадо на развиване
на стадо на прибиране.
Де го хайдути зачули,
гора и вода бродили,
та си Стояна стигнали,
стигнали, уловили,
опак му ръце вързали -
на ръце ситни синджири,
на крака тежки букаи.
Почнали дялба да делят
негово тежко имане,
негово стадо голямо.
Делили, що са делили,
баша овена останал,
дето му води стадото,
дето му дрънка звънеца,
та му във кавал приглася.
Голям са огън наклали,
жив са овена опекли,
седнали да ядат, да пият.
Стоян войвода думаше:
- Войвода, бюлюкбашия,
я ми ръцете отслаби,
подай ми медни кавали,
с кавали да ви посвиря,
моябет да ви повеселя.
Ръцете му отслабили,
дали му медни кавали,
Стоян с кавали засвирил,
кавал му свири-говори:
"Калинке, мила баткова,
Калинке, мила сестричке,
по-скоро, батьо, да дойдеш,
да видиш, сестро, батка си
каква вечеря вечеря
с дванайсемина дружина,
със войводата тринайсе!"
Калинка й сладко заспала,
не го е чула наяве,
най го е чула насъне.
Кога се от сън събуди,
наметна мушум билама,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че при батка си отишла.
Като я видял батко й,
медни кавали позапрял,
че се й среща й позасмял.
Калинка сабя разключи,
като наляво замахна,
дорде надясно замахне -
сал войводата останал.
Войводата й се молеше:
- Калинке, мома, хубава,
молба ще ти се помоля -
двете ми ръце отрежи,
двете ми очи извади,
току ми душа остави -
да ходя личен по света,
да ходя тебе разказвам,
със твойте сили големи"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020